мраморче

Речник на българския език

мраморче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мра-мор-че
членувано мра-мор-че-то
мн.ч. мра-мор-че-та
членувано мра-мор-че-та-та