мразоустойчѝв
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
мразоустойчѝва, мразоустойчѝво, мн. мразоустойчѝви, прил. Който издържа на голям студ; студоустойчив.
същ. мразоустойчѝвост, мразоустойчивостта̀, ж.
същ. мразоустойчѝвост, мразоустойчивостта̀, ж.
Грешни изписвания (31)
- мразоостойчив
- мразоостуйчив
- мразоустуйчив
- мразуостойчив
- мразуостуйчив
- мразуустойчив
- мразуустуйчив
- мръзоостойчив
- мръзоостуйчив
- мръзоустойчив
- мръзоустуйчив
- мръзуостойчив
- мръзуостуйчив
- мръзуустойчив
- мръзуустуйчив
- мразоостойчиф
- мразоостуйчиф
- мразоустойчиф
- мразоустуйчиф
- мразуостойчиф
- мразуостуйчиф
- мразуустойчиф
- мразуустуйчиф
- мръзоостойчиф
- мръзоостуйчиф
- мръзоустойчиф
- мръзоустуйчиф
- мръзуостойчиф
- мръзуостуйчиф
- мръзуустойчиф
- мръзуустуйчиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | мра-зо-ус-той-чив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | мра-зо-ус-той-чи-вия | ||
| пълен член | мра-зо-ус-той-чи-ви-ят | ||
| ж. р. | мра-зо-ус-той-чи-ва | ||
| членувано | мра-зо-ус-той-чи-ва-та | ||
| ср. р. | мра-зо-ус-той-чи-во | ||
| членувано | мра-зо-ус-той-чи-во-то | ||
| мн. ч. | мра-зо-ус-той-чи-ви | ||
| членувано | мра-зо-ус-той-чи-ви-те | ||