мотоциклет

Речник на българския език

мотоциклѐт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. мотоциклѐти, (два) мотоциклѐта, м. Моторно превозно средство с две колела, разположени на рама, чийто двигател е пред седалката. Мотоциклет с кош.
прил. мотоциклѐтен, мотоциклѐтна, мотоциклѐтно, мн. мотоциклѐтни. Мотоциклетно състезание.

Грешни изписвания (7)

  • мотоцеклет
  • мотуцеклет
  • мотуциклет
  • мутоцеклет
  • мутоциклет
  • мутуцеклет
  • мутуциклет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мо-то-цик-лет
непълен член мо-то-цик-ле-та
пълен член мо-то-цик-ле-тът
мн.ч. мо-то-цик-ле-ти
членувано мо-то-цик-ле-ти-те
бройна форма мо-то-цик-ле-та
звателна форма