мотокар

Речник на българския език

мотока̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. мотока̀ри, (два) мотока̀ра, м. Самодвижеща се платформа за пренасяне на товари на малки разстояния.
прил. мотока̀рен, мотока̀рна, мотока̀рно, мн. мотока̀рни.

Грешни изписвания (3)

  • мотукар
  • мутокар
  • мутукар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мо-то-кар
непълен член мо-то-ка-ра
пълен член мо-то-ка-рът
мн.ч. мо-то-ка-ри
членувано мо-то-ка-ри-те
бройна форма мо-то-ка-ра
звателна форма