мотика

Речник на българския език

мотѝка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. мотѝки, ж. Ръчно земеделско сечиво за окопаване на различни култури — метален полукръг с дълга дървена дръжка.

Грешни изписвания (3)

  • мотикъ
  • мутика
  • мутикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мо-ти-ка
членувано мо-ти-ка-та
мн.ч. мо-ти-ки
членувано мо-ти-ки-те
звателна форма