мотаене

Речник на българския език

мотаене съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мо-та-е-не
членувано мо-та-е-не-то
мн.ч. мо-та-е-не-та
членувано мо-та-е-не-та-та