моряче

Речник на българския език

моря̀че съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

вж. моря̀к

Грешни изписвания (3)

  • морячи
  • муряче
  • мурячи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мо-ря-че
членувано мо-ря-че-то
мн.ч. мо-ря-че-та
членувано мо-ря-че-та-та