морфоло̀гия
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
ж., само ед. Спец.
1. Дял от граматиката, който изучава думите като части на речта и техните форми и значения.
2. Система от частите на речта, техните категории и формите на думите в един език. Българска морфология.
3. Наука за строежа и формата на организмите и веществата. Морфология на минералите. Морфология на човека.
прил. морфологѝчен, морфологѝчна, морфологѝчно, мн. морфологѝчни.
1. Дял от граматиката, който изучава думите като части на речта и техните форми и значения.
2. Система от частите на речта, техните категории и формите на думите в един език. Българска морфология.
3. Наука за строежа и формата на организмите и веществата. Морфология на минералите. Морфология на човека.
прил. морфологѝчен, морфологѝчна, морфологѝчно, мн. морфологѝчни.
Грешни изписвания (23)
- морфологеа
- морфологеъ
- морфологея
- морфологиа
- морфологиъ
- морфулогеа
- морфулогеъ
- морфулогея
- морфулогиа
- морфулогиъ
- морфулогия
- мурфологеа
- мурфологеъ
- мурфологея
- мурфологиа
- мурфологиъ
- мурфология
- мурфулогеа
- мурфулогеъ
- мурфулогея
- мурфулогиа
- мурфулогиъ
- мурфулогия
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | мор-фо-ло-гия | |
|---|---|---|
| членувано | мор-фо-ло-ги-я-та | |
| мн.ч. | мор-фо-ло-гии | |
| членувано | мор-фо-ло-ги-и-те | |
| звателна форма | — | |