морфема

Речник на българския език

морфѐма съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. морфѐми, ж. Спец. В езикознанието — най-малкият значещ елемент в думата (корен, представка и др.).
прил. морфѐмен, морфѐмна, морфѐмно, мн. морфѐмни. Морфемен анализ. Морфемен състав на думата.

Грешни изписвания (3)

  • морфемъ
  • мурфема
  • мурфемъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мор-фе-ма
членувано мор-фе-ма-та
мн.ч. мор-фе-ми
членувано мор-фе-ми-те
звателна форма