мореплаване

Речник на българския език

морепла̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

мн. морепла̀вания, ср.
1. Пътуване по море с плавателни съдове.
2. Изкуството да се управлява кораб.
прил. мореплава̀телен, мореплава̀телна, мореплава̀телно, мн. мореплава̀телни.

Грешни изписвания (15)

  • мореплавани
  • мореплавъне
  • мореплавъни
  • мориплаване
  • мориплавани
  • мориплавъне
  • мориплавъни
  • муреплаване
  • муреплавани
  • муреплавъне
  • муреплавъни
  • муриплаване
  • муриплавани
  • муриплавъне
  • муриплавъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мо-реп-ла-ва-не
членувано мо-реп-ла-ва-не-то
мн.ч. мо-реп-ла-ва-ния
членувано мо-реп-ла-ва-ни-я-та