море

Речник на българския език

1. морѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. морѐта и моря̀, ср.
1. Голямо пространство, изпълнено със солена вода, обикн. част от океан. Бурно море.
2. Прен. Голямо количество от нещо. Море от думи.
Дупка в морето (правя). — Съвсем нищо.
Морето ми е до коляно. — Много съм самонадеян, струва ми се, че всичко е лесно.
През девет морета. — Много далеч.
Капка в морето. — Много малък, незначителен, недостатъчен.



част. Разг.
1. Употребява се най-често заедно с обръщение или в позицията на обръщение, като го подчертава. Море войводо, глава си давам, Яна не давам на турска вяра.
2. Употребява се при отправяне на заплаха. Море ще се върна аз и ще ти дам да разбереш.

Грешни изписвания (1)

  • муре

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мо-ре
членувано мо-ре-то
мн.ч. мо-ре-та
членувано мо-ре-та-та

2. Морѐ географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Муре