монстер

Речник на българския език

монстер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мон-с-тер
непълен член мон-с-те-ра
пълен член мон-с-те-рът
мн.ч. мон-с-те-ри
членувано мон-с-те-ри-те
бройна форма мон-с-те-ра
звателна форма