монохромен

Речник на българския език

монохромен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. мо-нох-ро-мен
непълен член мо-нох-ром-ния
пълен член мо-нох-ром-ни-ят
ж. р. мо-нох-ром-на
членувано мо-нох-ром-на-та
ср. р. мо-нох-ром-но
членувано мо-нох-ром-но-то
мн. ч. мо-нох-ром-ни
членувано мо-нох-ром-ни-те