монофилен

Речник на българския език

монофилен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. мо-но-фи-лен
непълен член мо-но-фил-ния
пълен член мо-но-фил-ни-ят
ж. р. мо-но-фил-на
членувано мо-но-фил-на-та
ср. р. мо-но-фил-но
членувано мо-но-фил-но-то
мн. ч. мо-но-фил-ни
членувано мо-но-фил-ни-те