монофизит

Речник на българския език

монофизит съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мо-но-фи-зит
непълен член мо-но-фи-зи-та
пълен член мо-но-фи-зи-тът
мн.ч. мо-но-фи-зи-ти
членувано мо-но-фи-зи-ти-те
бройна форма мо-но-фи-зи-та
звателна форма