монотеист

Речник на българския език

монотеѝст съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. монотеѝсти, м. Привърженик на монотеизма.

Грешни изписвания (7)

  • монотиист
  • монутеист
  • монутиист
  • мунотеист
  • мунотиист
  • мунутеист
  • мунутиист

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мо-но-те-ист
непълен член мо-но-те-ис-та
пълен член мо-но-те-ис-тът
мн.ч. мо-но-те-ис-ти
членувано мо-но-те-ис-ти-те
бройна форма мо-но-те-ис-ти
звателна форма мо-но-те-ис-те