монопрепарат

Речник на българския език

монопрепарат съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мо-ноп-ре-па-рат
непълен член мо-ноп-ре-па-ра-та
пълен член мо-ноп-ре-па-ра-тът
мн.ч. мо-ноп-ре-па-ра-ти
членувано мо-ноп-ре-па-ра-ти-те
бройна форма мо-ноп-ре-па-ра-та
звателна форма