монополист

Речник на българския език

монополѝст съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. монополѝсти, м.
1. Лице или организация, които имат монопол върху нещо.
2. Собственик на монополно обединение.
3. Прен. Притежател на изключително право.

Грешни изписвания (7)

  • монопулист
  • монуполист
  • монупулист
  • мунополист
  • мунопулист
  • мунуполист
  • мунупулист

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мо-но-по-лист
непълен член мо-но-по-лис-та
пълен член мо-но-по-лис-тът
мн.ч. мо-но-по-лис-ти
членувано мо-но-по-лис-ти-те
бройна форма мо-но-по-лис-ти
звателна форма мо-но-по-лис-те