мономер

Речник на българския език

мономер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мо-но-мер
непълен член мо-но-ме-ра
пълен член мо-но-ме-рът
мн.ч. мо-но-ме-ри
членувано мо-но-ме-ри-те
бройна форма мо-но-ме-ра
звателна форма