монология

Речник на българския език

монология съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • монологиъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мо-но-ло-гия
членувано мо-но-ло-ги-я-та
мн.ч. мо-но-ло-гии
членувано мо-но-ло-ги-и-те
звателна форма