монолѝт
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
м., само ед.
1. Предмет, изсечен от единен по състав камък.
2. Голям каменен блок.
3. Прен. Нещо здраво, мощно, споено.
прил. монолѝтен, монолѝтна, монолѝтно, мн. монолѝтни. Монолитна статуя. Монолитна организация.
1. Предмет, изсечен от единен по състав камък.
2. Голям каменен блок.
3. Прен. Нещо здраво, мощно, споено.
прил. монолѝтен, монолѝтна, монолѝтно, мн. монолѝтни. Монолитна статуя. Монолитна организация.
Грешни изписвания (3)
- монулит
- мунолит
- мунулит
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | мо-но-лит | |
|---|---|---|
| непълен член | мо-но-ли-та | |
| пълен член | мо-но-ли-тът | |
| мн.ч. | мо-но-ли-ти | |
| членувано | мо-но-ли-ти-те | |
| бройна форма | мо-но-ли-та | |
| звателна форма | — | |