монокултурен

Речник на българския език

монокултурен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. мо-но-кул-ту-рен
непълен член мо-но-кул-тур-ния
пълен член мо-но-кул-тур-ни-ят
ж. р. мо-но-кул-тур-на
членувано мо-но-кул-тур-на-та
ср. р. мо-но-кул-тур-но
членувано мо-но-кул-тур-но-то
мн. ч. мо-но-кул-тур-ни
членувано мо-но-кул-тур-ни-те