монографѝчен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
вж. моногра̀фия
Грешни изписвания (15)
- монографичин
- моногръфичен
- моногръфичин
- монуграфичен
- монуграфичин
- монугръфичен
- монугръфичин
- мунографичен
- мунографичин
- муногръфичен
- муногръфичин
- мунуграфичен
- мунуграфичин
- мунугръфичен
- мунугръфичин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | мо-ног-ра-фи-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | мо-ног-ра-фич-ния | ||
| пълен член | мо-ног-ра-фич-ни-ят | ||
| ж. р. | мо-ног-ра-фич-на | ||
| членувано | мо-ног-ра-фич-на-та | ||
| ср. р. | мо-ног-ра-фич-но | ||
| членувано | мо-ног-ра-фич-но-то | ||
| мн. ч. | мо-ног-ра-фич-ни | ||
| членувано | мо-ног-ра-фич-ни-те | ||