моникс

Речник на българския език

мо̀никс съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Маса с дупки за билярд.
2. Игра с топки върху такава маса, като целта е топките да влязат в отворите.

Грешни изписвания (1)

  • монекс

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мо-никс
непълен член мо-ник-са
пълен член мо-ник-сът
мн.ч. мо-ник-си
членувано мо-ник-си-те
бройна форма мо-ник-са
звателна форма