молец

Речник на българския език

молѐц съществително име, мъжки род (тип 8) редактиране

Значение

мн. молцѝ, (два) молѐца, м. Малка пеперуда, чиито ларви живеят във вълнени или кожени изделия и ги прояждат.

Грешни изписвания (1)

  • мулец

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мо-лец
непълен член мо-ле-ца
пълен член мо-ле-цът
мн.ч. мол-ци
членувано мол-ци-те
бройна форма мо-ле-ца
звателна форма