молебен

Речник на българския език

1. молѐбен съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Кратко църковно богослужение за израз на благодарност или за молба. Молебен за здраве. Молебен за дъжд.

Грешни изписвания (3)

  • молебин
  • мулебен
  • мулебин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мо-ле-бен
непълен член мо-ле-бе-на
пълен член мо-ле-бе-нът
мн.ч. мо-ле-бе-ни
членувано мо-ле-бе-ни-те
бройна форма мо-ле-бе-на
звателна форма

2. молѐбен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

м., само ед. Кратко църковно богослужение за израз на благодарност или за молба. Молебен за здраве. Молебен за дъжд.

Грешни изписвания (3)

  • молебин
  • мулебен
  • мулебин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. мо-ле-бен
непълен член мо-леб-ния
пълен член мо-леб-ни-ят
ж. р. мо-леб-на
членувано мо-леб-на-та
ср. р. мо-леб-но
членувано мо-леб-но-то
мн. ч. мо-леб-ни
членувано мо-леб-ни-те