мокрица

Речник на българския език

мокрѝца съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. мокрѝци, ж. Дребно ракообразно животно с много крака, което живее на влажни места.

Грешни изписвания (3)

  • мокрицъ
  • мукрица
  • мукрицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мок-ри-ца
членувано мок-ри-ца-та
мн.ч. мок-ри-ци
членувано мок-ри-ци-те
звателна форма