мой

Речник на българския език

мой — притежателно местоимение (тип 106) редактиране

Значение

мо̀я, мо̀е, мн. мо̀и, крат. ми 2 , притеж. мест. Който ми принадлежи или се отнася към мене. Мой приятел. Моя книга.
• Мой човек. 1. — Приятел, познат, близък. Разг.
2. Фамилиарно обръщение към някого, чието име не знам.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

м.р., ед.ч. мой
м.р., ед.ч., непълен член моя
м.р., ед.ч., пълен член мо-ят
ж.р., ед.ч. моя
ж.р., ед.ч., членувано мо-я-та
ср.р., ед.ч. мое
ср.р., ед.ч., членувано мо-е-то
мн.ч. мои
мн.ч., членувано мо-и-те
кратка форма ми

Връзки