можещ

Речник на българския език

1. мо̀жещ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • можешт
  • можишт
  • можищ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. мо-жещ
непълен член мо-же-щия
пълен член мо-же-щи-ят
ж. р. мо-же-ща
членувано мо-же-ща-та
ср. р. мо-же-що
членувано мо-же-що-то
мн. ч. мо-же-щи
членувано мо-же-щи-те

2. можещ — сег. деят. прич. м. р.

можещ е производна форма на мога (сег. деят. прич. м. р.).