модернизъм

Речник на българския език

модернѝзъм съществително име, мъжки род (тип 11) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Спец. Направление в литературата и изкуството от края на ХIХ — началото на ХХ век, което се противопоставя на изкуството от предхождащия го век.
2. Стремеж за съобразяване с новите, съвременните идеи.
прил. модернистѝчен, модернистѝчна, модернистѝчно, мн. модернистѝчни.

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • модернизам
  • модирнизам
  • модирнизъм
  • мудернизам
  • мудернизъм
  • мудирнизам
  • мудирнизъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мо-дер-ни-зъм
непълен член мо-дер-низ-ма
пълен член мо-дер-низ-мът
мн.ч. мо-дер-низ-ми
членувано мо-дер-низ-ми-те
бройна форма мо-дер-ни-зъ-ма
звателна форма