модерато

Речник на българския език

модера̀то съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

нареч. Спец. В музиката — с умерено темпо (или музикално произведение с такова темпо).

Грешни изписвания (7)

  • модерату
  • модирато
  • модирату
  • мудерато
  • мудерату
  • мудирато
  • мудирату

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мо-де-ра-то
членувано мо-де-ра-то-то
мн.ч. мо-де-ра-та
членувано мо-де-ра-та-та