множител

Речник на българския език

мно̀жител съществително име, мъжки род (тип 31) редактиране

Значение

мно̀жителят, мно̀жителя, мн. мно̀жители, (два) мно̀жителя, ср. Спец. При действие умножение в математиката — втората величина, с която се умножава.

Грешни изписвания (3)

  • множетел
  • множетил
  • множитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мно-жи-тел
непълен член мно-жи-те-ля
пълен член мно-жи-те-лят
мн.ч. мно-жи-те-ли
членувано мно-жи-те-ли-те
бройна форма мно-жи-те-ля
звателна форма