многоречив

Речник на българския език

многоречив прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • многоречиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. мно-го-ре-чив
непълен член мно-го-ре-чи-вия
пълен член мно-го-ре-чи-ви-ят
ж. р. мно-го-ре-чи-ва
членувано мно-го-ре-чи-ва-та
ср. р. мно-го-ре-чи-во
членувано мно-го-ре-чи-во-то
мн. ч. мно-го-ре-чи-ви
членувано мно-го-ре-чи-ви-те