многомъжие

Речник на българския език

многомъжие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мно-го-мъ-жие
членувано мно-го-мъ-жи-е-то
мн.ч. мно-го-мъ-жия
членувано мно-го-мъ-жи-я-та