многокоренен

Речник на българския език

многокоренен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. мно-го-ко-ре-нен
непълен член мно-го-ко-рен-ния
пълен член мно-го-ко-рен-ни-ят
ж. р. мно-го-ко-рен-на
членувано мно-го-ко-рен-на-та
ср. р. мно-го-ко-рен-но
членувано мно-го-ко-рен-но-то
мн. ч. мно-го-ко-рен-ни
членувано мно-го-ко-рен-ни-те