многоезичие

Речник на българския език

многоезичие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мно-го-е-зи-чие
членувано мно-го-е-зи-чи-е-то
мн.ч. мно-го-е-зи-чия
членувано мно-го-е-зи-чи-я-та