многобрачие

Речник на българския език

многобра̀чие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Многоженство, полигамия.

Грешни изписвания (3)

  • многубрачие
  • мнугобрачие
  • мнугубрачие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мно-гоб-ра-чие
членувано мно-гоб-ра-чи-е-то
мн.ч. мно-гоб-ра-чия
членувано мно-гоб-ра-чи-я-та