млечница

Речник на българския език

млѐчница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Диал. Ястие от мляко с ориз.
2. Вид ядлива гъба.

Грешни изписвания (3)

  • млечнеца
  • млечнецъ
  • млечницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. млеч-ни-ца
членувано млеч-ни-ца-та
мн.ч. млеч-ни-ци
членувано млеч-ни-ци-те
звателна форма