младоженец

Речник на българския език

младожѐнец съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. младожѐнци, м. Човек, който сега се жени или малко след женитбата.
прил. младожѐнски, младожѐнска, младожѐнско, мн. младожѐнски.

Грешни изписвания (7)

  • младожениц
  • младуженец
  • младужениц
  • млъдоженец
  • млъдожениц
  • млъдуженец
  • млъдужениц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мла-до-же-нец
непълен член мла-до-же-не-ца
пълен член мла-до-же-не-цът
мн.ч. мла-до-жен-ци
членувано мла-до-жен-ци-те
бройна форма мла-до-жен-ци
звателна форма мла-до-же-не-цо