мияч

Речник на българския език

мия̀ч — съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. мия̀чи, м. Работник, който мие (стълбища, под, съдове и др.).

Грешни изписвания (1)

  • меяч

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-яч
непълен член ми-я-ча
пълен член ми-я-чът
мн.ч. ми-я-чи
членувано ми-я-чи-те
бройна форма ми-я-чи
звателна форма ми-я-чо

Връзки