мишница

Речник на българския език

мѝшница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. мѝшници, ж. Част от ръката между рамото и лакътя.
Нося две дини под една мишница. — Върша две различни работи едновременно.

Грешни изписвания (3)

  • мишнеца
  • мишнецъ
  • мишницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. миш-ни-ца
членувано миш-ни-ца-та
мн.ч. миш-ни-ци
членувано миш-ни-ци-те
звателна форма