мишка

Речник на българския език

мѝшка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. мѝшки, ж. Дребен гризач с остра муцуна и дълга тънка опашка. Полска мишка. Домашна мишка.
същ. умал. мишлѐ, мн. мишлѐта, ср.
прил. мѝши, мѝша, мѝше и мѝшо, мн. мѝши. Миша опашка. Миши цвят.
Бяла мишка.Прен. Опитен образец; който служи за опити.
В миша дупка. — В тясно, скрито място.



мн. мѝшки, ж. Спец. Командно устройство с полусферична форма, свързано чрез кабел с компютър.

Грешни изписвания (1)

  • мишкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. миш-ка
членувано миш-ка-та
мн.ч. миш-ки
членувано миш-ки-те
звателна форма