мито

Речник на българския език

1. мито̀ — съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. мита̀, ср. Налог, такса, която се събира за внасяне и изнасяне на стоки. Вносни мита.

Грешни изписвания (1)

  • мето

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-то
членувано ми-то-то
мн.ч. ми-та
членувано ми-та-та

2. мито — мин. страд. прич. ср. р.

мито е производна форма на мия (мин. страд. прич. ср. р.).

Връзки