митничарство

Речник на българския език

митнича̀рство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед. Занятие на митничар.

Грешни изписвания (7)

  • метнечарство
  • метнечарству
  • метничарство
  • метничарству
  • митнечарство
  • митнечарству
  • митничарству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мит-ни-чар-с-т-во
членувано мит-ни-чар-с-т-во-то
мн.ч. мит-ни-чар-с-т-ва
членувано мит-ни-чар-с-т-ва-та