митен

Речник на българския език

митен — прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ми-тен
непълен член мит-ния
пълен член мит-ни-ят
ж. р. мит-на
членувано мит-на-та
ср. р. мит-но
членувано мит-но-то
мн. ч. мит-ни
членувано мит-ни-те

Връзки