мителшпил

Речник на българския език

мителшпил съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-тел-ш-пил
непълен член ми-тел-ш-пи-ла
пълен член ми-тел-ш-пи-лът
мн.ч. ми-тел-ш-пи-ли
членувано ми-тел-ш-пи-ли-те
бройна форма ми-тел-ш-пи-ла
звателна форма