мистрия

Речник на българския език

мистрѝя съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. мистрѝи, ж. Зидарски инструмент, подобен на лопатка, с който се гребе и размазва хоросан.

Грешни изписвания (3)

  • местриъ
  • местрия
  • мистриъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мис-т-рия
членувано мис-т-ри-я-та
мн.ч. мис-т-рии
членувано мис-т-ри-и-те
звателна форма