1.
мѝстика
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
ж., само ед.
1. Вяра в божественото, в тайнственото.
2. Вяра в общуването със свръхестествени сили; суеверие.
3. Прен. Тайнственост, загадъчност.
прил. мистѝчен, мистѝчна, мистѝчно, мн. мистѝчни.
1. Вяра в божественото, в тайнственото.
2. Вяра в общуването със свръхестествени сили; суеверие.
3. Прен. Тайнственост, загадъчност.
прил. мистѝчен, мистѝчна, мистѝчно, мн. мистѝчни.
Грешни изписвания (3)
- мистека
- мистекъ
- мистикъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | мис-ти-ка | |
|---|---|---|
| членувано | мис-ти-ка-та | |
| мн.ч. | мис-ти-ки | |
| членувано | мис-ти-ки-те | |
| звателна форма | — | |