мистерия

Речник на българския език

мистѐрия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. мистѐрии, ж.
1. Тайнство, загадка; труднообяснимо явление.
2. Спец. Средновековна драма с библейски сюжет.

Грешни изписвания (11)

  • местереа
  • местереъ
  • местерея
  • местериа
  • местериъ
  • местерия
  • мистереа
  • мистереъ
  • мистерея
  • мистериа
  • мистериъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мис-те-рия
членувано мис-те-ри-я-та
мн.ч. мис-те-рии
членувано мис-те-ри-и-те
звателна форма