миротворец

Речник на българския език

миротво̀рец съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. миротво̀рци, м. Лице, което способства за поддържане на мира и за премахване на войната.
прил. миротво̀рски, миротво̀рска, миротво̀рско, мн. миротво̀рски.

Грешни изписвания (7)

  • меротворец
  • меротвориц
  • мерутворец
  • мерутвориц
  • миротвориц
  • мирутворец
  • мирутвориц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-рот-во-рец
непълен член ми-рот-во-ре-ца
пълен член ми-рот-во-ре-цът
мн.ч. ми-рот-вор-ци
членувано ми-рот-вор-ци-те
бройна форма ми-рот-вор-ци
звателна форма ми-рот-во-ре-цо